| 02 Март 2010
Ако така ще я караме и за напред, то по добре да се откажем от алпинизма или да станем тайна организация за която да не се говори, пише или каквото и да е било.
Решаваш в един топъл ден от Март да отидеш на Юг , да се изкатериш на едни хубави скали и ......НЯМА ДОСТЪП!
Хората са направили заслон, добър въжен мост и са поставили табела, но покрай ентусиастите и алпинистите това място набира популярност и сред масите! Тези с големите торби, касите бира и огньовете на сред гората или ливадата. Те не са от тези, който ще се връщат там всеки уйкенд, за да катерят или правят нови маршрути.
Те просто минават, съсипват даден участък от ливадата, скалите, гората и си тръгват! Остават натрошените бутилки, пепелта и тук там остатъците от изгорени чашки и чиниики. В по-лошия варянт, ако има и нощувка, на сутринта един участък се миниран! В този случай, това е достъпът под скалите. Не ,че не може да се избере друга посока на движение или още няколко крачки напред.
Отива катерачът и аха да си метнеш въжето и да тръгнеш нагоре и.....МИНИ! Гледката е грозна! Достъпът труден, а и остава съпътстващ миришещ ефект!
И когато най-сетне успееш да тръгнеш няколко метра нагоре по маршрута се питаш дали да мразиш хорат, дали си над тези неща или да не разказваш на никого за все още несъсипаните места....
Скрий/покажи формата за коментар
