Тукче Пик

Написано от dreamxtream | 22 Юни 2009

Непал Oпитахме 2002. В Непал стана преврат. Убиха Крал Махендра. А спонсорът ни катастрофира в чужбина.
През 2003 сменихме концепцията. Сменихме върха и спонсора.

Тръгнахме за връх с височина 7800 и гладко ледено ребро. На местните карти се оказа 6995м. и снежно ребро. Бяхме нелегални, без такса за върха, без агенция, без офицер за свръзка и готвач. Без спонсор. Трябваше да изглеждаме като заблудени западни туристи с фотоапарати на вратовете.
УЧАСТНИЦИ: Лъчезар Николов, Тако Младенов.
МЕДИИТЕ: Един Разказ в списание ” Туризъм и Забавление” в брой от 2003г.

СРЕЩА ОТ ТРЕТИЯ ВИД

Не се опитвайте да си представите дори и частица от написаното по долу. То трябва да се преживее. Непал

Комбинация от августовска жега,сто процентова влажност на въздуха и два милона население.Всичко мазно и дълбоко пропито от мирис на изгоряло сандалово дърво.
Това може да означава само едно - Катманду. Вековната непалска столица. Град, за който каквото и да се каже или напише няма да е достатъчно. Място на което си дават среща Буда, Кришна и високоскоростният интернет. А докато чакаш изгубения си багаж единствената ти утеха остава фотоапаратът:
- Тамел - туристическият квартал с безброй бутици, магазинчета и хотели.
- Сваямбунат - вековната ступа и принадлежащия към нея архитектурен комплекс, свързан с разпространението и утвръждаването на будизма.
- Метрополитън сити - огромен комплекс от пагоди, брамини и нечовешко спокойствие.
Ако видиш пушек и ти мирише на печено, не си мисли,че наблизо има McDonald’s. Просто поредната душа поема към бог Пашупати, а пламъците изгарят принадлежащото и за момента тяло. С други думи-Пашупати Нат/множество клади на брега на Багмати рийвър/. Място на което не държа до отида отново, но…
- След храмовете на Сарасвати, Харати, Багабати, Шива, Буда и много други, неповторими творения, съзнанието ти е запушено, фотоапаратът блокирал, а краката омекнали. Непал
Интересното, обаче едва започва. Остава прекосяването на джунглата и услието да излезеш в зоната на вечните ледове и разредения въздух. Наказание или удоволствие?…..и екстра под формата на 35 килограмова раница, която отдавна ти е откъснала раменете. А за поощрение на фотолюбителите - неколкократно пресичане на Кали Гандаки рийвър по характерните за тази част на света мостове /100 метра дължина и височина от 20 до 100метра/. Така пет дни. И докато се усетиш си в Марфа - на територията на едно от последните затворени кралства.
- разликата - огромна
- хората - светлокожи
- височината - около 3000метра
- религията – будизъм
- а ти – смаян
А същинската част, която ни доведе тук тъкмо започва. Премятат се огромни списъци, пренареждат се багажи, бастисват се нерви и сила, а носачите ги интересува единствено хонорара.
Първа нощ - 3100м. Здрав сън заобиколен от хималайски гиганти.
Втора нощ 5200м. Тя всъщност премина в трета,а в последствие и в четвърта./ Въпреки многото тренировки, рязкото качване от 3 на 5 хиляди метра ми се отрази зле-първите 24 часа проспах; на втория ден поех малко храна, но я видях отново след малко/.
Странно-на седмия ден бях нов човек. Сутрин пиех силно кафе, зяпах всичко което ме заобикаля и се молех за тихо и кристално време. Следваха процедурата по обличане, обуване и изнасяне на багаж на 6000м. Това изпиваше силите ни и на следващия ден се налагаше да почиваме-спагети , сантасе и мъдри мисли за експедиционния дневник.
В деня на аклиматизацонното изкачване на връх Хонг-Де 6650м., времето стана повече от ужасно. Топъл фронт с много тежък сняг и видимост под 50 метра. Приехме го като изпитание, но това не ни помогна, нито ни направи по-уверени и по-силни. Всъщност ни се даде още едно доказателство, че волята на Брама е навсякаде и човешките планове и амбиций зависят преди всичко от нея!
В мислите ми заседна въпросът дали това ще се случи и по време на изкачването на Тукче Пик 7005м. - повод и причина да сме тук.
Започнах да спя неспокойно. Слушах многото лавини, които разтърсваха долината, а от това започвах да спя още по-неспокойно. Спомних си и за рекорда на Анатоли Букреев, който изкачи Даулагири 8124м. и слезе обратно в базовия лагер за 24 часа. Стилът ми допадна и сменихме тактиката: на 6200м. изнесохме въже, айсбали, ледени клинове, котки и седалки. Палатка нямаше да има. Храната и течностите оставаха в нас. В 4 часа сутринта стартирахме. В 7 часа ни огря слънцето. Умората от предните десет дни си казваше думата, а разбиването на пъртина и днес ми дойде в повече /преди всичко психически/. Около 10 часа преминахме и стеснения участък между двата ледопада. Пасаж, който при мъгла ставаше ключов, а може би и фатален.
11:30 ровехме в снега на 6200м. с цел намиране на екипировката.
12:00 гледах света от височина, за която само бях чел в книгите на Д.Таскър и Бонати. Не зная дали височината си казваше думата, но светът под нас, облаците и снегът бяха нереални…или поне така ги възприемах. Чувство, което не може да се пресъздаде или опише.Може би това е тънката нишка между мечтата и действителността.
12:30 Стоях на място ,от което лавините тръгваха в четири посоки едновременно. Всяка следваща крачка ме приближаваше към целта и ме отдалечаваше от живота. За момента избрах второто. А малко по-късно нова порция сняг и облаци затвори хоризонта. В края на деня лежах пред палатката и събирах мислите си. Да превъзмогна амбициите и да тръгна надолу.
А всяка експедиция от която се завръщаш жив и здрав е успешна!
снимки: ЛЪЧЕЗАР НИКОЛОВ, ТАКО МЛАДЕНОВ