| 22 Юни 2009
| Начало на статията |
|---|
| Матерхорн |
| Матерхорн |
| Всички страници |
Eкспедиция, що се отнася за Матерхорн, би била в сила през 18-ти или 19-ти век. Днес тя е изкачване. А в нашия случaй, опит за изкачване! Отидохме там за Върха. За мечтата, за трудността и всичко останало… УЧАСТНИЦИ: Сотир Стойчев, Жеко Вътев, Христо Христов 1978-2004 R.I.P., Тако Младенов. МЕДИЙТЕ: Следва разказ на Т. Младенов публикуван в списание “ Туризъм и Забавление ” едва през 2004г. МАТЕРХОРН- в сянката на една свирепа стена
Най - магнетичният, най-свирепият и най-красивият. Творение от черен стькловиден лед и изветрени гнайси. Тази стена бе моя мечта, а днес стоях в основата и. Само ураганният вятьр и пльтната облачна пелена ме врьщаха в реалността. Бледото сльнце изчезна - останаха студьт и надеждата.
Започнаха десетте дни чакане:
- - да отмине бурята
- - да се подобри видимостта
- - да спре да вали
На два пьти трьгвахме по рьба Хьорнли. Неколкократно преминавахме бергшрунда под стената....а новият сняг правеше опасността по-голяма. Бяхме загубили врьзка с реалността. Не зная дали бях обсебен, но още преди да отворя очи слушах дали вятърьт вие отвьн. Ставах и гледах за пролука в мьглата.
Така след тежки дни и нощи и много вьтрешни спорове дойде денят за атака. Не си помисляхме, че ще успеем за ден и ще слезем за още един. Новият сняг сьщо щеше да ни забави. Планьт подлежеше на постояни корекции. Нямахме избор – СЕГА ИЛИ НИКОГА.

Експедиции 

