Експедиция "Кедар доум" - Индия 6831м.

Написано от dreamxtream | 16 Август 2009

Ники, защо избрахте точно "Кедар Доум"?
Идеята за експедицията се роди когато катерехме в наша планина заедно с Никола Леваков - алпинист, изкачил върхове като Матернхорн и Талай Сагар. Към избора ни подтикна статия за неуспешна експедиция в американското списание "American alpin journal", където имаше снимка на югоизточната му стена, висока 1400м. Чрез интернет се свързахме с хора от експедицията и намерихме още няколко снимки. За първи път беше набелязано българско трасе по голямата отвесна югоизточна стена на Кедар Доум, от където до сега не е бил изкачван. И двата маршрута - унгарски и полски, са с висока категория на трудност/VII-ма и VIII-ма/, с дълги пасажи изкуствено катерене, т.е напредване с изкуствено опорни точки посредством клинове, стълбички и пр.
Как преодоляваш страха при такива екстремни условия?
Страхът е част от преживяването и човек се чувства щастлив, след като го е преодолял. Особенно силни са емоциите на върха - смесица от задоволство след надмогнатите трудности, възторг от красотата наоколо и усещането, че си бил заедно с приятели.
Защо се наложи промяна в маршрута?
Адаптацията към височината продължи близо месец в базовия лагер.
Всъщност, опитите за искачване по югоизточната стена, изграждането на лагери към нея,изнасянето на багаж(храна, гориво, инвентар,въжета) нагоре, катеренето по самата стена и след това прибирането на инвентара и багажа надоло продължиха един месец и в този труд участваха всички. Бяхме набрали 70м. височина когато мереологичните условия се влошиха - изви се снежна буря, последвана от каменопади, повиши се опасността от лавини. От разрешения престой имахме на разположение 3-4 дни. След като се отказахме от първоначалния план, вече аклиматизирани решихме да опитаме в алпийски стил централното ребро на източната стена. Носихме всичко необходимо в 13-14 килограмови раници /храна, палатки, дрехи/ и без да оставяме фиксирани въжета за връщане. Тръгнахме от 4 800 м.н.в., първия бивак беше на 5 900м, а втория (щурмовия лагер) - на 6 300м. На 4-ти октоври третия ден от изкачването, в 7 часа сутринта атакувахме от щурмовия лагер. Към 11:30 бяхме на върха. Там постояхме около половин час, поснимахме и заслизахме. Тако изостана при атаката, но това е защото предните два дни се раздаде изцяло. На връщане го срещнахме и за всеобщо съжаление го върнахме. за 8-9 часа се добрахме до базовия лагер, а на час преди него ни послещна Соте / б.р. Сотир / с топли напитки и храна. Прегърнахме се щастливи и доволни. Помогна ни с багажа. В базовия лагер ни чакаха всички останали.
Колективно или индивидуално е изкачването на един връх?
Със сигурност то е успешно само ако всички се върнат живи. А ние бяхме заедно и си помагахме - с изчакване, с нещо топло срещу измръзване, с храна, с носене на част от товара... Взимахме решенията колективно - сам човек не бива да се мери с планината. Тя ни привлича с несравнима красота и с изживявания, които е трудно да се опишат. Слезем ли, започваме да мислим за следващия връх - още по- примамлив, по-красив, по-труден...
Разговора води Петя Харалампиева